Престорих се на сляпа, за да мога
да те докосна търсещо и оправдано.
Престорих се на болна от тревога,
за да намериш повод да останеш.
Излъгах те, че уж съм те сънувала,
за да повярваш колко си ми близък.
Ти даже не разбра, че те изнудвам
и не усети глупавите ми капризи.
Така си имах трайно оправдание
за жаждата, с която те изпивах.
Но в мен тежеше премълчаното.
И нещо много важно липсваше.
Докато ти разтваряше душата си,
аз те целувах и те лъгах упорито.
Прогоних любовта с ласкателства
и тя си тръгна. Беше ми сърдита.