Късен час в теменужена вечер,
две очи нежно галят ефира,
тъжен блус и любов неизречена
в блян изгарят сърцето немирно.
Никне кълн недокоснато щастие,
буди чувства, надежди и спомени
и долитат въздишки и радости
за слова и моменти погубени.
Миг реалност, мечтите отминали,
непреглътната болка горчи,
две сълзи по лицето застинали,
а душата гробовно мълчи.
3.10.2005г.