автор: nadya

По алеята от спомени
в един забравен град,
под старото дърво,
където брашляна
единствено напомня
зеленото на дните
и щъркели отдавна
там не се завръщат
тихите ми стъпки
бавно остаряват.
Театърът на детството
завесата повдига,
бели гълъби
вятъра догонват
и покривите от обич
побеляват...
Пъстроцветната тълпа
безлико ме поглежда
и някъде в гънките
на паметта ми
заглъхва ехото
на един забравен град.