Прибоят ме грабва и ме отнася
на хиляди мили оттук.
На моята песен сякаш приглася
със стар инструмент от бамбук
Морето ме мами и ме прегръща
обвива ме в хладни вълни
и цялата сякаш съм пяна и пръски
искрица във мене блести.
Вълна след вълна приближават към мене
и носят ме в тихата нощ.
А горе луната усмихната дреме
във своя небесен разкош.
Протягам ръцете си, за да докосна
поредната топла вълна.
А фарът присветва застанал на поста
белее пред мене брега.