и вярно е
тъгата ми по теб
не пречи
да живея пълноценно
да имам
обич
дом
и
секс
и
егото ми
да е презадоволено
но
някога
когато се погледна
във някоя витрина из града
като че
не съзирам мене си
а тебе
моя мъничка тъга
друг път
дочувам как ме викаш
повикваш ли ме някога насън
и
трепва нещо
под лъжичката
и
като че ли
аз не съм
такава
за каквато се представям
безоблачна
преситена
жена
завива ми се свят
от преиграване
и
искам да крещя
ела
ела
и
искам
да те имам
до безумие
да счупя шибаните правила
да шепна
най-прекрасните си думи
моя единствена тъга