автор: meta4a

Беше дълъг летен ден. Слънцето нямаше никакво намерение да залязва. Сипеше жарки лъчи от високо, при все че беше 19 и 30 ч. Тръгвахме от Калофер Ангел имаше среща в 21 с приятелката си в Пловдив. Покарах буса бързо. По завоите се накланяше дори на острите завои гумите свиреха. Ангел запали цигара.
Мълчеше, като че ли усещаше какво ще се случи. Предната вечер имахме инцидент за които бях виновен аз ако въобще можеше да имам вина. Карах бързо по бул. Руски, както обикновено към банката. Ангел както обикновено имаше среща с приятелка в 21 ч. Беше 20 и 50. Вълнуваше се "Ще стигнем" - казах самоуверено и настъпих газта. Бяхме близо. Буса мощно слизаше от моста на Герджиков . Наближаваше светофар, който мигаше жълто бяхме с предимство. "Караш със сто" ; каза Ангел възбудено усмихнах се и натиснах спи рачата но въпреки това буса навлезе в кръстовището доста бързо. Дългите светлини на кола която връхлиташе от ляво ме заслепиха. По инстинкт натиснах педала на спирачките. Колата приближаваше застрашително. За него имаше знак стоп. Явно не го бе видял знака и не познаваше пътя .Спря рязко почти на средата на кръстовището заобикаляйки го, го напсувах по шофьорски. Не мислех че ме е чул. Правех ляв завои и тръгнах по "Шести септември". Наближавахме 2 - ро районно .За банката се завиваше на дясно. Включих мигача и погледнах в огледалата. Настигаха ме бързо. "-Ангеле заключи си вратата ! Тези карат плътно зад нас". В първият момент не разбра за приближаващата опасност. Точно подминавах полицията. Не спрях. Опитваха да ме изпреварят по тесните еднопосочни пресечки. Бях от скоро шофьор и ми убягваха инструкциите. Спрях пред банката, точно където не трябваше. Сто метра по надолу бе 2ро районно. Спряха колата точно пред буса и бързо изскочиха от нея. В следващият момент, вече блъскаха разярено по страничния прозорец. Бяхa трима. Доста едри. Късо подстригани, облечени в евтини турски дрехи. Колата обаче беше чисто ново зелено Есперо. Крещяха на развален български. Ангел каза уплашено - "Тези са турци. Мразят да ги псуват". Не се отказваха и продължаваха да удрят по стъклата .Буса беше брониран. Ядосах се а и не знаех инструкциите.- "Дай ми пистолета" -рекох неубедително на Ангел. В жабката имаше счупен газов пистолет. "Недей ще стане по-лошо". Торбите с пари бяхa небрежно нахвърляни на задната седалка. Бях ядосан и губех контрол. Буса работеше Включих на първа и пуснах съединителя. Спрях на милиметри от дясната задна врата В същото време се зададе и охраната на банката. Тримата се уплашиха и доволни че са уплашили и нас се качиха в колата и бързо изчезнаха. Ангел вече закъсняваше за срещата.. -"Дали ще ме чака. С тази ще се срещам за първи път". Минахме покрай мястото на срещата, но нея я нямаше. Да приберем буса в офиса. Вратата се вдигаше. Охраната ни бе видял на камерите. Паркирах пред другото мицубиши, което се прибираше час преди нас. взех пистолета и тетрадката и се качих в офиса. Ангел ве4е разказваше какво ни се беше слу4ило. Ван ката беше нощна смяна охрана. Прибра с4упения пистолет в касата заклиу4и я и каза пийте по едно сега и забравете. Така и щяхме да направим Пожелахме му леко дежурство и се ка4ихме в първото такси
- Карай към Ла лута -казах и 4ак тогава поисках мнението на Ангел
- Става- отговори той- и без това ми пропадна срещнатата пийнем поне
- По това време у4их в ВСИ и живеех на квартира на 2 преки. Там беше така наре4ената Алея на любовта. Там ни остави таксито. Търсихме свободна маса . Усещахме 4е трябва да поговорим за слу4илото се. Така и не успяхме. Нямаше нито 1 свободна маса. Намерихме места до 2 прекрасни моми4ета .бяхa с шоколадов тен късите им поли ни позволяваха да му се наслаждаваме. Усмихваха се на вси4ко което казвахме дори когато попитаха с какво се занимаваме и Ангел им отговори 4е е стругар останаха о4аровани бяхме ги почерпили вече по 1а водка. Взехме цяла бутилка и продължихме да се наливаме продължавайки да говорим глупости а те ни слушаха и се радваха. В полунощ излъгаха 4е имат вечерен час и техните ги 4акат и си тръгнаха. Не ни беше кофти съзнанието ни беше заето с друго за което трябваше да поговорим. Водката ве4е беше казала своето и силите ни стигнаха да се разберем да не казваме на шефа и се разделихме . След 5 мин. ве4е си бях в леглото но не можех да заспя още дълго след това. Жегата и пълнолунието не позволяваха на съня да победи умората и о4ите ми продължаваха да са отворени и съзнанието ми трескаво припомняше слу4ките от изминалия ден. Луната мина през отворената капандура на таванската ми стая и сега само сиянието осветяваше старите и оскъдни мебели с които бе обзаведена. Другото легло беше празно на него спеше съквартиранта ми Буги. Той работеше нощно време на една каравана на гарата и през другото време спеше, .Бихме се запознали в общежитията, където живеех преди това а той идваше на купони и от4аиващо си търсеше гадже. Предложи ми да се пренеса на тавана при него с надеждата моите познати да станат и негови а аз исках спокойствие от постоянните купони и разгонени селянки. Идваха си сами4ки после си заминаваха сами4ки .Харесваха ме. Отег4авах се и реших да си по4ина от тях. В на4алото студентския живот ми харесваше. Алкохол жени но след 2 години делириум 100тина моми4ета и няколко условни изпита, реших да запълвам свободното си време с друго и запо4нах работа в инкасовата фирма. Имах доста свободно време а и работното време беше примамливо от 16 до 22. От жегата се събудих, беше 12 и трябваше да хапна нещо преди работа студентския стол беше във ваканция и с тостер в ръка се ка4их в 44. Беше ужасна жега и оскъдното ми облекло позволяваше слънцето да се гаври с кожата ми. Джапанки къси гащи риибок и потник меисанс .когато слизах от автобуса кет4упа ве4е вреше и тостера полетя в най близкия кош. Събота а шефа е в офиса, зна4и бе разбрал за снощи .отваряйки вратата блажено ме лъхна студената вълна от климатика и веднага се запътих към стола под него. То4но се отпуснах забравяйки за жегата на вън, когато 4ух шефа да ме вика. Влез Стефан спокойно говореше Калин седни, както винаги беше обле4ен подобавайки на шеф, бяла копринена риза вратовръзка и ленен панталон с безупре4ен ръб. Ангел и охраната бяхa в кухнята, тогава Калин извика направете още 2 кафета и елате. Незнайно защо витаеше необяснимо напрежение макар вси4ки да го прикриваха . Пиехме кафето и мъл4ахме накрая Калин попита
- Ще се оправите ли сами?-Или да дойда с вас
- Погледнах въпросително Ангел
- Ще се оправим казахме в 1 глас и станахме за вси4ки беше по добре да сме 2ма в буса а не трима. да ама не и то4но днес, Съдба си мисля сега няколко години след
- Буса се ка4и на горещата магистрала. За тежките камиони имаше забрана от два до четири да се движат, но беше 16:30 часа и потока от камиони ни пречеше да се движим бързо. Бях нервен защото се движехме бавно, почти не говорехме, а радиото забавляваше Ангел. Бях шофьор на буса едва от една седмица . Предишната събота Калин ме попита : " Къде ти е книжката?" "В квартирата" - отговорих учудено аз. "Пали буса и отиди да я вземеш" не ми каза нищо друго, Ангел се качи до мене в буса и каза " Карай спокойно, заповедта е написана от твоето име". "Какво става?" - попитах аз. Той вече знаеше и ми обясни подробно. Панчо титулярния шофьор, идвайки с мотора си на работа го блъснала кола и му счупила крака. Другия бус го закарал в болница да го гипсират. Другият шофьор по това време беше в отпуска, която Калин не успя да прекрати. До тогава само се возех отзад и никой не ми беше обяснил подробно каква ми беше работата. Седмица, в която пътувахме двамата, Ангел очарован от лудото ми каране и по - ранното ни прибиране в офиса, ми обясни тайните на инкасото. час на срещите му