автор: artur

/ на нея...тя знае /

жена..
с чувствата ми си игра
забавление и беше
или може тешеше
скуката или пък бе сама
говореше ми за любов
а после ме отричаше
неустоима бе
и бе жестока
като смъртта
като онази бездна
която вика те и се отделяш от ръба
и чак когато полетиш си спомняш
че си смъртен
жена...
една единствена за мен
летя..