автор: rajsun

Те, стихчетата, са на път.
Когато дойдат, ще ги кажа.
По-дълго нека повървят,
Да се отъркат ó пейзажа.

Аз повечето си ги знам,
но те са още като схема.
Да ходят, цвят и миризма,
каквато трябва да поемат.

Мисли за друго, мой човек.
Недей ти - аз да се тревожа.
Та като зрели плодове
на масата ти да ги сложа.