Можеш ли да кажеш,
че си бил с мен някога щастлив?
Истински.
Че си ме обичал.
Че това за теб не са били просто думи,
които не значат нищо.
А аз съм просто част от живота ти,
през която е трябвало да преминеш.
Погледни ме във очите
и ми кажи истината.
Усещал ли си някога
какъв е цветът на болката?
И колко е гореща.
Докосвал ли си я?
Търсил ли си с отчаяние
нечия ръка в тъмното?
Търсил си. И си намирал.
Само ти стигна толкова дълбоко в мен.
До дъното.
Сега си тръгваш.
Още крачка и ще ме отминеш.
Но да не мисля за това.
Сълзите ми са толкова близо.
Така ми се искаше да останеш,
но аз просто нямам сили и вяра за двама,
Какво ми остана освен да се примиря.
Но е жестоко неестествено
да останеш сам в пространството.
Презирам се за това,
че нямах сили да стана
и да си отида.
Сигурно е моя част от вината,
че нещата така се подредиха.
А че е било така -
- би трябвало да съм щастлива.
Можеше и да не бъде…
…Толкова те обичах…