автор: Veronique

Усещане за празнота,
плюс малка доза - излишен си,
може би, защото си такъв,
от другите си по-различен
или същия.
По малко ням и глух за хулите,
по малко умен и по малко тъп,
и знаеш ли, че можел си да се усмихваш,
а не да бъдеш като тях,
които мразиш,
-ръб.

Поглед забит в стъклото на монитора,
сърце - кухо,
потропва,
кънти.
Очите в тоя поглед,
празни,
недовършени,
твърде тъжни, а понякога и зли.

Изпит на времето или поне така си мислиш,
или сам си се затворил в килера,
и така неистово излишен,
други хора искаш да ти дойдат на вечеря.

Сам си станал във борбата,
във живота,
тъжно е, но винаги ще е така,
сълзи ще плачеш,
кървави, горещи,
а сърце ще носи тежката вина.

Вината от страха да бъдеш - другия,
добрия, този, който е във теб,
онзи, който ти прокуди го,
за да бъдеш
силния,
студения,
човек!

Сам си!
Спомените са за другия.
И за миг поне - опитай се да бъдеш - Ти.
този, който някои опитаха да смажат,
а душата му (тъй странно) бе пълна -
беше сит!