Събирах думи и по вятъра ти писах.
Улавях мигове. Клепачи стисках.
Рисувах пролет и подреждах пъзели.
Не си признавах, че за нас е късно.
И все се мъчех да надвикам ехото.
И от инат не си обличах нови дрехи.
Разтеглях лятото. Отлагах зимата.
Чертах прогнози и обърках климата.
Ловях мишени. Стрелях напосоки.
Катерих върхове и скачах отвисоко.
Наивно си мечтаех пак да те заслужа.
А бяхме станали непоправимо чужди.
Сънувах те и вярвах, че сме двама.
Но двама всъщност нямаше и няма.
Ти някак не успя да ми се случиш.
И аз от грешките си нищо не научих.
Сега вали и вечерта ми стана сива.
А ти без мен дори си по-щастлив.