автор: rajsun

Светът, от дъжд окъпан, свети.
До хоризонта е зелен.
Душата хуква през полето,
не иска да се връща в мен.

А търси някъде пролука,
пътека, излаз на небе.
Самичък ме оставя тука -
дървета, кален път, поле...

Далеко - стълбове и къщи.
Тук нещо свърши.

Но там, зад хълма, продължава.
Аз знам какво е там, отвъд.
Една умираща държава,
един забравен селски път.