Как да развием индивидуалността си?
(Продължение)
Наука за вярата
-Мо, разработвайки интелектуалната парадигма, ти не просто стигаш до идеята за разработване на наука за вярата, но го и правиш чрез различни публикации - казва Джиги.-Видни психолози изразяват мнението, че сливането на науката с вярата е най-вълнуващото събитие в живота ни днес.
-Това наистина би било така, но решаването на въпроса чрез обявяване на науката за религия няма перспектива - казвам категорично аз.-В същото време, разработването на науката за вярата, а това означава още и свързването й с живота на всеки човек, е наистина значимо и затова вълнуващо дело. Този акт дава възможност да се осъществи и връзката между науката за вярата и религията, като неин идеологически аспект, който ще бъде отхвърлен потепенно с развитието на самия живот.
-Според мен, тук става въпрос науката за вярата да съдейства за изграждането на интелектуалната способност като такова възприемане на света, в резултат на което се поражда и разцъфтява вярата - каза замислено Джиги.
-Самореализацията се постига при определени обстоятелства и съответните усилия от страна на индивидите - допълвам разсъжденията на моята събеседничка.
-Самореализацията е начин на съществуване на човека, възпроизвеждащ интелектуалната му способност да възприема и да твори света по такъв начин, че този процес да не се прекъсва. Вярата е един от продуктите на този процес- изразява своята позиция Джиги.
-На такъв етап на развитие става освобождаване от негативността - казвам аз.-Тогава се постига адекватно възприемане на света, а това означава още, че и възпроизводственият процес е нормален.
-Това днес е вълнуваща задача пред човечеството - да изгради нормален възпроизводствен процес, а многообразието на индивидуалното развитие ще подсказва съответните решения конкретно - допълва Джиги.
-Много видни психолози разглеждат цялостното индивидуално развитие като чудо и това си има своите основания в самия живот - този тип развитие не е достъпен за всеки дори и само като възможност - казвам аз.-С решаването на този въпрос, ще се реши и другият - за вярата, като един от стълбовете на нормалната човешка индивидуалност.
-Мо, ти работиш с нова гледна точка за света и това те отличава от другите, които се занимават също с писане…
-Аз не съм единственият, който е прозрял, че мирогледните граници са достигнали такъв предел, при който става възможно за изучаването на всеки въпрос да се намери подходящата методология, задаваща и поведенческите програми за реализацията на полученото знание - бързам да отговоря аз.
-Съгласна съм, че проблемът за вярата е сред централните проблеми на човешкото съществуване - продължва размишленията си Джиги.-Поставянето му в неговите собствени, а не в някакви измислени измерения, ще помогне на хората по-успешно да решават своите проблеми.
-Приемам тоята аргументация, Джиги. Въпросът е прктически и той е свързан с постигане но нормално съществуване.
V. ЖИВОТ ПО ЗАКОНИТЕ НА ЦЯЛОСТТА
Отхвърляне на негативността
-Животът по законите на цялостта аз свързвам с изградеността на интелектуалната способност - подемам разговора си с Джиги аз.
-Според мен - отвръща ми Джиги - нещата могат да се конкретизират чрез решаването на два въпроса: първият е свързан с изградената позиция за борба със злото, а вторият - за отхвърлянето на негативността от собствената ни душевност.-Откакто се познаваме Мо, непрекъснато размишлявам върху това - примирението ми се разкраща решително, а аз все по-често обръщам поглед към себе си, при което все повече вниквам в особеностите на света, в който живеем. С теб аз се занимавам с философия и психология, а безработицата властно тегне над ежедневието ми, обърква ми емоционалната нагласа, боря се с негативни преживявания…Ти разбърка нещо в мен…объркана съм, Мо!
-След Луси, ти поставяш практически въпрос, който ще трябва да решим с помощта на цялата общност, в която се и запознахме - казвам аз с разбиране.-Въпросът за природата на злото, колкото и сложен да е, става още по-заплетен, когато се стигне до конкретното му разглеждане.Но такова разглеждане пък е възможно на основата на определено общуване…Ще поясня! Този роман стана възможен, благодарение на теб - с това, че стана възможно да изследвам конкретно отношение, независимо, че ти си оставаш събирателен образ. Забележи! Аз пиша книга за един човек - за теб, но ти вече си в отношение с мен, а след това и паралелно с писането й проследяваме и читателския интерес към разказваното тук.
Тук му е мястото да откроя ракурса на общото ни преживяване като предметна област на цялото ми изложение, а това тук и сега го правя чрез следната творба:
В прегръдка нежна се държим
В прегръдка нежна се държим,
откривайки в нея щастие -
с устни, шепнещи твърдим
нашата готовност за участие
в правене на свят интимен,
като храм за всички хора,
в който всеки е невинен,
че отхвърля тежестта на спора.
С теб решихме го така
и поехме в пътя вече -
ти подаде ми ръка:
хоризонтът блесна надалече.
Бързо станахме си близки
чрез копнеж на търсещи сърца,
за да се преборим с тревоги низки
и да си останеме деца.
А прегръдката ни приглушена,
изтъкана в нежна добрина,
бе милувка споделена -
от надеждата, родила светлина.
Твоята душа витае,
търсейки милувката любовна,
моята пък предвидливо трае,
но разглежда ситуацията като съдбовна,
а реано тя е тежка,
с граници на нова свобода,
в която не допускам забележка
да смрази негативността на твойто:"Да!"
Чувствам - пленница си на тъгата
и от нейно име сееш мисъл,
но така не даваш на зората
да разгърне своя смисъл.
Всяка твоя поведенческа извивка
с нещо ново изненадва,
и затуй навярно хубавата ти усмивка
не успява да ме радва.
Помним старите завети
и създавме интимност вечна,
за да може радостта да свети
при изграждане на връзката сърдечна.
Ето, днес ми се обаждаш
в утрото с гласа си нощен,
но тъга в мълчанието възраждаш,
търсейки така ефекта мощен
на самотната Луна,
грееща над дремещ плаж,
а на него ти - сама,
търсеща последния си паж.
-Да, това е диханието на нашето отношение, Мо! Не зная какво да кажа -промълвя Джиги и замълчава.
-Абстрактното третиране на проблемите за доброто и злото води до притъпяване на вниманието на хората. Типичен пример в това отношение е Луси с неговите коментари под моите текстове. За него злото по условие не съществува. Да се противопоставиш на злото с добро и така да се разграничиш от него е едно, а да се правиш, че не го забелязваш е друго. Абстрактният хуманизъм е равен на негативизъм по линията на егоизма. Когато разработвам прагматизма като хуманен екзистенциализъм, аз показвам собствената му природа, превъзмогваща злото и всеки мой текст е свързан с конкретна ситуация - пояснявам нещо, което намирам за съществено.
-Злото съществува реално и първата предпоставка за борба с него е наличието на организирана общност. Не просто на общност като струпване на много хора, а като така организирана общност, в която всеки да открива инструментите на своето саморазвитие - казва замислено Джиги и пак млъква за дълго.
-Съществува една зависимост, по силата на която, щом направиш добро, ти се отвръща със зло. Тази зависимост аз определям като "закон на неблагодарността". Обясняването на този закон буди определен интерес- казвам аз и на свой ред замълчавам, защото тази проблематика изисква дълги обяснения, свръзани преди всичко с началната несъвместимост на страните, влезли в отношение от контактен тип.
-По силата на определени обстоятелства Мо, част от хората са зли, макар че зли хора не се раждат - такива хора създава обществото и възпроизвежда тяхната злост. Според мен, такива хора унищожават светлината, доброто и любовта, за да избегнат страданието от саморазвитието - изразява своята гледна точка Джиги.
-Тази гледна точка Джиги, се застъпва и от други психолози - допълвам аз. - Тук въпросът е сведен на индивидуално равнище като страх от поемане на отговорност за собственото развитие. А ядро на злото е съществуващият характер на труда, който от векове насам все зрее за промяна и все не се променя.
-Да, Мо!-казва Джиги.-Примиряването със злото е крачка към неговото утвъждаване. Ето защо, единствено чрез борба със злото може да се служи на доброто, на любовта и така да се постига саморазвитие по законите на цялостта.
-И това, което казваш Джиги, не е абстрактна логическа конструкция, върху която да се умува, а реалност от ежедневието на отделния индивид, която трябва да е в дневния ред на обществото - допълвам аз.
-Сред психолозите е разпространена гледната точка, според която злото се разглежда като мързел, достигнал своя предел на деградиране- отбелязва Джиги.-Това е отказ от саморазвитие, но се вегетира върху завоювани позиции, носещи удоволствия. Ето защо, този вид "мързел" е особено изобретателен в своята пасивност, изсмукваща чуждата енергия под формата на активност.
-Да караш другите да работят за теб е проява на активност, а изразходването на силите в чужда полза е пасивност - допълвам аз с намерението да поставя нещата на мястото им.
-Аз отстоявам разбирането, че любовта е антипод на леността - казва Джиги.-А леността я разглеждам като не-любов и анти-любов.
-Разглеждането на мързела като "обикновен" - не-любов и като "зло" - анти-любов е не просто интересно, но успешно издържа критика, защото обяснява добре особеностите на индивидуалното възпроизводство - подкрепям нейната позиция аз.
-Духовното израстване също е свързано с понасяне на трудности, което някои психолози определят като "болка", но аз не споделям това становище, макар че приемам разбирането на творческия процес като възлова фрустрационна пътека - допълва Джиги.
-Злото е неизбежно! - казвам кратко.-На сегашния историчски етап то е доминиращо, за да се стигне до положението страхът да бъде водеща екзистенциална униварсалност.Разширяването на границите на общността минава по пътя на общата болка на човечеството, което показва, че глобализацията следва да се замени с интеграция…
-В такъв случай, самото "добро" се нуждае от ново разбиране - отбелязва Джиги.-Ако то не може да мрази, ако прави отстъпки пред злото, ако не може да се защити, какво добро е това?
-Ето защо, аз подкрепям позицията на Кастанеда, когато казва за магьосниците, че са жестоки, но не безмилостни…
-Когато обществото започне да диктува волята си на държавата, може да се разчита на обрат в съотношението на силите между доброто и злото - казва Джиги, очертавайки тенденцията на разширяващата се демокрация.
-Да Джиги! - казвам с разбиране на важността на това, което казва.
(Следва)