Стои надвесен над скалите,
подпрян на прътите и мисли:
"Дали не съм дърво което
изгубило е корени и листи.
Или съм стълб от нищото издялан ,
вкопан в земята, но безжичен?
Не .Дори такъв не съм е явно-
и стълбовете се целуват с птици."
-Хей,щръкльо ,хайде да летим!
Виж братята ти вече се събраха-
едно дете попърхваше с пети
и сочеше към кръговото ято.
Учудено погледна той детето,
но после се досети ,в шепи прихна:
"Да щъркел съм и искам си небето"-
помисли си и тъжно се усмихна.
-Май време е наистина да тръгвам-
и патериците захвърлени изтракаха.
-Засуетих се полет първи-
неволно оправда се еднокракия.