автор: dafna

на Д.Дебелянов


Земята - търсеният пристан.
Земя - невеста, найдена без време.
В дните на куршумената истина
Смъртта все по-високо цели.
Един убит и брата му в окопа
- изгубени, без врагове, запяват
две песни - черна и сирашка
за белоцветните градини на мечтата.

Кое да ги опази от измените
на времето безстрастно, на пустинята?
Печален странник търсеше родината
не за утеха във смъртта,
за тихата победа.


------
В неделя бе мъжка Задушница - за падналите по бойните полета с тиха победа български воини. Един от тях - скромен и величав, е подпоручик Димчо Дебелянов.