Не влизай във душата ми на пръсти.
До болка помня всички котешки докосвания
и драскотините, оставени случайно.
Не се промъквай през случайни тайници,
а влез във нея като победителите.
Така ела и нищичко не питай.
Историята не повтаря често себе си.
Не можем ли да се живеем лесно
и леко да се вдишваме понякога?
Прескачам през страха от сто забрани
и чакам като ехо да се върна.
Страхувам се, когато ме прегръщаш
през дни и през мълчания от думи.
Люлеят ме сто дълги пълнолуния
и сто измислени от вятъра истории.
На вятъра понякога говоря,
на него хвърлям всичките си жестове.
Боли, когато той ми връща рестото...
Не влизай във душата ми на пръсти
и моля те, недей захвърля ключа.
След сто живота почвам да се уча,
че търсиш ли си път - ще го намериш.
Душата ми е като стара къща,
очакваща стопанина да влезе...