автор: nikoi

Здравей... Отдавна ти не си в съня ми.
Отдавна моят глас към теб изстина.
А може би денят ме е измамил
и ти науж от мене си заминал.
А може би не си дошъл наистина
и грешницата-Нощ ме е излъгала.
Една тъга душата ми е стиснала.
Във мен е по-горещо и от Пъкъла.
Но чакам онзи синкав гълъб пощенски
писмото ми да отнесе до Нищото.
Вратата на душата ми - залостена.
Прозорците - гранитни. И не виждам.
Не виждам как отиват си сезоните
и късам листи, вместо да ти пиша.
А гълъбът умря. Умря сред клоните
на някаква безплодна стара вишна...