автор: miglena

В крайбрежна къщурка родил се Рондо, рибарят скиталец. Орисан бил с лице на беломраморен ангел, зелено-ментови очи на кобра и тяло на потомък от изневерите на Зевс.
От малчуган Рондо все се питал как така животът на златните рибки струва три човешки желания. Едва дочакал да възмъжее и с високосния прилив на равноденското пълнолуние в годината на Златния Дракон, опънал сърмотъканите неръкотворни платна на ладията си, построена от приятелите му елфи. Лета и зими ловувал Рондо по реките на пет вълшебландски континента. Заради любопитството си оставил с неутешно разбити сърца наследничките на африканерианска шаманка, китайско-порцеланова императрица, англокелтийска кралица, инкско-орлова принцеса и амазонско-анакондова царица. За да го задържи, всяка от тях предлагала на Рондо не само половината от земите си, но и залагала цялата си настояща и бъдеща власт, за да удовлетворява и най-невъобразимите му прищевки. Но той изчезвал така внезапно, както се разбуждали сами в постелите си сънуващите тридесет-и-тридневни сватби изоставени девици.
Рибарят скиталец продължил да залага мрежите си под ледовете на седем северни морета. Пролятите по него сълзи на придворните дами на Снежната Кралица вледенили всичко живо в Антарктландия. Планини до пясък се смалили, пустини обрасли с карамфили и жито, съзвездия се раждали и умирали, а никъде, нито една рибка не проговорила на Рондо. Когато най-сетне чул сакралната рибешка молба: „Не ме убивай, пусни ме обратно и ще ти сбъдна три мечти", той отдавна вече бил забравил какво си пожелават хората. Затова отвърнал: „Искам само едно - да узная тайната на сбъдванията ти". В този миг уловената Златна рибка би провесила носле, ако можеше, би се разплакала, ако умееше, би замълчала вовеки, ако й бе възможно ... Но вярна на орисията си, тя разкрила на Рондо, че преди шестотин деветдесет и девет живота била неземно красив младеж, който в търсене на истината за вълшебността на златните рибки, капризничел пред всяка влюбена в него девойка, давеща се до лудост в копнежите си по него, заради което Хера му отредила седемстотин прераждания като Златна рибка, орисана да изпълнява желания, без да има кой да изпълни и едно нейно искане.
Разбрал какво му предстои, Рондо се провикнал така, че изригнали два вулкана: „Тогава си пожелавам да не се прераждам!" Но Златната рибка поклатила тъжно глава и отплувала към своята гибел, след която щяла да се прероди в сина на Рондо от ... но шштттт, тихичко, това е още несбъдната приказка.