автор: Gargabela

Направо спирам да дишам,когато
музиката на гласа ти се стича
по настръхналата ми кожа.
Разтварям се като мида
и валят бисери и бели рози.
Направо спирам да дишам...
Шептиш ми такива неща,
от които душата ми се изчервява,
сърцето кръвта взривява,
а мислите ми се изпаряват.
Спирам да дишам...
Спирам да мисля...
Спирам да се съпротивлявам...
Тази музика ме подлудява.
Тази музика...
Черни ноти от дълбините
на твойта страст извират,
с червени сълзи плачат
и плътта ми с нежност
нечовешка обсебват.
Направо спирам да дишам,
превръщам се в музика
и в ръцете ти като дива река
се оттичам.
Спри да дишаш със мене
и нека в едно да се слеем.
После някъде на небето седмо
душите ни ще се намерят.
С криле на ангели бели
очите на греха ще изтрием,
ще бъде неописуемо хубаво,
миг след като да дишаме сме спрели.

Направо спирам да дишам....