автор: vui4o

Това на листа не е стих, не е възвание,
не е ода, хайку, нито балада.
То е плод на късопръстото ми желание,
да опиша как един циганин прокле хляба:
„Проклет да си - вика - дори и намерен,
задето орисан си да си бял,
а аз да съм черен.
Задето дебел си, пухкав и бухнал
и не стигам твоята ситост
а гриза устните си изпръхнали."


Та, докато аз стоях онемен
и гледах го слисано,
той напсува дъжда, земята,
и така се самонаписа.