автор: aurora

Всички спомени прибирам в чекмеджето.
Сгъвам ги, с ръка ги поприглаждам...
После нежно ги заключвам, откъдето
само вечер в мрака ги изваждам.

И тогаз вълшебно се пренасям в дните,
когато всеки спомен бъдеще е бил...
Когато на криле се носеха мечтите
и миг безвремието беше победил.

Всеки спомен тогава е пъстро конче,
което преплитам и правя на нишка.
Опитвам минало да изплета поне,
но не мога... Присядам с въздишка.

Плета конците, разплитам - не става...
Трябва ми парченце бъдеще да ги зашия,
но нямам... И какво ли друго ми остава,
освен спомените в чекмеджето пак да скрия.