автор: x_ahav

Измислици са всичките присъствия,
в които ме намираш неочаквано
и неочаквано, преди да си ме чакала
ме срещаш в океаните на думите.
А думите живеят нейде другаде,
където се събуждам вечер влюбено
и приликите с мен са нещо друго.
Люлея думи, влюбвам ги, те лудват
и тръгват да преплуват по кръвта ми
морета от вселенски многоточия.
Закърпвам си понякога платната,
разделям се със дъното и котвата,
обърквам се, пропускам всички срокове
и нека друг да ги догонва вместо мене.
Аз се побирам във едно стихотворение
и съм ти шепата неутолена жажда.
Измислици са всичките прераждания,
когато искам да съм тук и толкова.
Светулките не изпълняват роли,
те просто светят, за да мога да те виждам.
Животът ли? Прилича ми на свиждане,
а после си отиваме оттатък.
И затова - недей да ме очакваш,
а просто ми помахай на минаване,
когато свиря нещо със щурците.
Превърнах се отдавна само в минало,
но думите ми дишат вместо мене
и вместо мен обичат да обичат.
Поискам ли, ще се събудя сигурно.
И после - няма да ти пиша.