автор: vui4o

И виждам навсякъде скръб.
Дочувам как някъде ,много далеко
чак отвъд мойта вселена
блика скръб.
От какво,по кого породена?
А слушам Ловците да стенат:
„Бог е хванат в капана.
Бог има хубава кожа.Разпята."
И виждам пленен самия Създател.
Минават Сакатите.Режат ръцете:
„Боли ли"-мълчи.И съхне небцето.
Минават Слепите.Пият очите.
Тъмно е .Мрак.Заличително.
Минават Лудите ..
И полита от нищото върху нищото скръб,
прикована на кръст връз едно възкресение:
„А ние защо"?-шепнат Мъртвородените.
А после Човечеца дребен
застана пред него и каза:
„Не ти ща свободата.
Има ли я все някой ще я погази.
Искам хората да бъдем щастливи.
То дори и в степта има свободни коне,
свободни ,но диви!"

Някой горе те гледа с почуда.
Следи те някой с поглед безнебен,
как изричаш големи слова,
а създаден си да си дребен.