автор: vui4o

Излъга ги. За кой ли път.
Дойде. С боички ги нашари.

И те се кипреха и искаха да й простят,
но тя с последно слънце се засмя…
и ги попари
Един крадец на багрила немирен вятър,
целуваше се с чувствените клони,
а те свенливо смъкваха листата си.
Страстта боли най -искрено на голо!
И пусто е .Унило.Толкова е тъжно!
Като перо оплетено в земята.
Горчива есен.Глупава. Но нужна-
да ми напомня как обичам лятото!