автор: chipka

Продължение...
14




11 декември 2000г. 13,00ч.


Оперативната група на лейтенант Стоев, натоварена в три коли, спря пред полицейското управление на гр. Ихтиман. Той усърдно се бе подготвил за възложената му задача. Когато тръгваха, съвсем неочаквано, към тях бе присъединен още един човек. Това наложи, въпреки нежеланието му, да промени изцяло предварително подготвения план. Бе инструктирал хората си във всеки един момент какво трябва да правят, но присъствието на следовател налагаше да отмени всичко, което им бе наредил. Това неимоверно много съкрати възможностите за постигане на целта, която полковника доста ясно изрази. Ако реши да предприеме някакви нерегламентирани действия рискуваше те да станат обществено достояние, а това, разсъждавайки върху възможностите, никак не му се понрави. Извън служебните си задължения, той имаше и други дейности, които в повечето случаи не бяха съвсем законни и излизайки на показ пред обществото, съществуваше вероятността доста да загази, а това не можеше да си го позволи. Въпреки нежеланието си, използвайки за момент отсъствието на следователя, той тихичко нареди на останалите да действат по установените правила. Хората му, които бяха вече наясно каква е работата, не останаха никак доволни. Някои дори го изгледаха накриво, но той остро с глас, който не търпи възражения, повтори окончателното си решение. В едната кола пътуваха той и следователя, а в другите останалите от екипа. Надяваше се навръщане да се отдаде възможност да поизплашат задържания, но и този вариант отпадна, когато следователят седна в колата в която го вкараха. Времето на предвижване беше кратко и тяхната задача приключи в момента, когато пристигнаха в столичното окръжно следствие. Използвайки един кратък момент, незабелязано от другите той успя да изрита болезнено в крака задържания. Това бе единственото нещо, което успя да направи, надявайки се да има някаква полза от това скрито действие.




11 декември 2000г. 16,00ч.


Ник слезна трудно от колата тъй като ръцете му бяха вързани отзад с белезници. Тъкмо си изправяше, когато усети силен ритник в колянната






15


става. Усети силна болка, но веднага бе хванат под мишниците от тези, които седяха от двете му страни по време на пътуването. Заведоха го в сградата и го вкараха в една канцелария, където следователят, който ги придружаваше, го очакваше. Той нареди на придружителите да излязат и двамата останаха сами. Ник седна на посоченият му стол и зачака.
- Да се запознаем. Аз съм следовател Атанасов от Окръжна следствена служба и съм натоварен да разследвам вашия случай. - обърна се към него със спокоен глас човека зад бюрото. - Трябва да ви връча постановление, с което сте привлечен като обвиняем за извършено престъпление, след което ще бъдете закаран в съда, където ще се определи каква мярка за задържане да ви се наложи.
Ник го прекъсна.
- Вижте какво господине. Четвърти ден съм затворен без да знам за какво. Въпреки моите настоявания не ми бе дадено да се обадя на близките си. Не съм запознат със законите, но и не съм толкова глупав, че да приема или пък да разпиша нещо, без присъствието на адвокат. Така че, преди да ми връчвате каквото и да е постановление, ми позволете да се обадя по телефона на адвоката си и в негово присъствие ще бъда готов да ви изслушам.
Следователят не го погледна нито веднъж в очите докато той говори. Изчака го да свърши и остави малка пауза.
- Имате ли адвокат на който да се обадите?
- Разбира се.
- Дайте номера му. Ще го набера и ще ви дам да говорите.
Ник продиктува номера и зачака.
- Търся адвокат Иванов. - каза следователят на отсрещната страна. Като получи потвърждение се представи и продължи. - При мен има задържан, който иска да говори с вас. - подаде слушалката и предупреди. - Бъдете кратък!
- Здравей. Обажда се Никифор Борисов. Задържан съм вече четири дни без да знам за какво. Тука искат да ми връчват някакво постановление, но аз отказвам без присъствие на адвокат.
- Къде сте? - чу той възбудения глас на адвоката, който позна гласа му. През тези четири дни не съм спрял да ви търся, но никой не ме допусна до вас.
- Доколкото разбирам в окръжното следствие.
- Идвам веднага. Дайте да говоря със следователя.
Ник върна слушалката и се заслуша, като се стараеше да разбере какво се говори. Явно двете страни се познаваха, защото разговора приключи бързо.
След като затвори телефона следователят се обърна към него.





16


- Ще ви обясня за какво сте задържан. - взе някакъв документ и след като го прочете внимателно продължи. - Обвинен сте в съучастие заедно с останалите задържани. Без надлежно разрешително сте държали и превозвали високонаркотично вещество - хероин, като наркотичното вещество е в особено големи размери. Това е престъпление по чл. 354а от Наказателния кодекс и предвижда наказание от петнадесет до двадесет години затвор. Образувано е следствено дело, което ще водя аз.
Ник слушаше и не вярваше на ушите си. Бе очаквал всичко друго, но не и това. Бе приел, че проблема е възникнал от някакви крадени вещи, а изведнъж се оказва, че е замесен с наркотици. Някой се е постарал добре да го натопи. Не знаеше какво трябва да каже.
- Това не е вярно! - успя да промълви и се отпусна на стола.
- Коя е истината ще установи следствието. Дотогава обвинението е в сила. Ако желаете, докато дойде адвокатът, може да изпиете едно кафе. - някак си съчувствено предложи следователя.
Да! Ще ви бъда благодарен. - каза с отпаднал глас и се замисли.
В главата му бе настъпил истински хаос. Усети ка сърцето му бие лудо и погледна ръцете си, които трепереха. Без да говори с адвоката той нямаше никаква представа какво трябва да прави. Постепенно осъзна защо толкова дълго е държан в изолация, без да има контакт с никого.
Вратата се отвори и влезналият полицай остави две чаши с кафе на бюрото. Ник взе едната и отпи малко, надявайки се да успее да се успокои. Времето минаваше бавно и напрегнатото му състояние от предстоящата неизвестност се увеличаваше. Не след дълго се обадиха, че адвокатът е дошъл и следователят нареди да го пуснат. Чу се почукване на вратата след което Иванов влезна и застана до него. Здрависа се силно със поглед ясно изразяващ съчувствие.
- Да започваме! - каза следователят и след като получи съгласие повтори още веднъж това, което вече бе казал на Ник.
- Първо, искам малко време за да поговоря с клиента си тъй като, не знам поради каква причина, аз четири дни не мога да го открия и след това ще продължим. - каза Иванов и без да чака съгласие се обърна към Ник.
- Първо ми кажи как си? - промълви съчувствено, виждайки измъченият му вид.
Ник се стараеше да говори кратко, без да се впуска в подробности. Обясни набързо ситуацията около задържането и всичко случило се след това до момента на срещата им. Познаваха се от няколко години, като през този период от време бяха извършили няколко съвместни действия, които в последствие се оказаха добри начинания. По-късно пътищата им се разделиха, но връзката остана постоянна, запазвайки доброто им отношение един към друг.





17


- Така, сега вече всичко ми е ясно. - каза Иванов, като остави малка пауза за да обмисли всичко, което бе чул. - На другия ден, след задържането ти, излезна информация в пресата за вашият случай. Веднага тръгнах да те търся, но не ме допуснаха до теб и въобще отказаха да ми кажат къде се намираш. Всички действия дотук на полицията са абсолютно нарушение на процесуалните правила, което ще е главното ни основание пред съда за да бъдеш освободен. Въпреки това, не съм оптимист и не искам да ти давам празни надежди. Всичко е много сложно. А като се има в предвид и пред какъв съд ще се изправиш, не трябва да разчиташ на нищо добро. Сега трябва да разпишеш това постановление. В противен случай, закона им позволява да го задействат с двама свидетели, което не е в твоя полза. Отдолу ще добавиш особено мнение в което ще заявиш, че си невинен. Показания за сега няма да даваш. Ще дам всичко от себе си и да се надяваме, че съдът, като вземе в предвид изложените факти, ще бъде благосклонен. Според мен, вдигайки се такъв шум чрез медиите, някой много силно желае, да се докаже, че си извършил престъплението. Но на този етап друго не може да се направи.
Следователят, който ги бе оставил за кратко време сами, влезна и те замълчаха. Като седна на стола, той им подаде приготвения формуляр и Ник, след като го прочете внимателно, се подписа спазвайки това, което му каза адвоката.