автор: x_ahav

Навярно е било така отдавна,
че вече го забравям и не помня.
Разказват го отлитащите птици,
когато се сбогуват тъжно с рибите
и носят на крилете си мълчания,
солени от дълбоко и от жажда.
А рибите, когато се прераждат,
в очите си събуждат пълнолуния.
Така са им мълчали дълго думите,
така са натежали от неказано...
Навярно е било така отдавна,
че помня само пътищата с длани
и с длани си намирам друго зрение.
Опипом си намирам изречения
и ти строя от пясъците замъци.
Навярно е било така отдавна,
че се захвърлих като камък
и толкова тежа във самотата си,
и толкова си зная вече мястото...
Навярно е било така отдавна,
че почнах да застивам като пясък...