Живее на тавана
мишката гризана,
книжчици обича,
ръфайки да срича.
Баба котка храни,
слага и капани,
но от две години
баба притесни ни.
Към бюрото гледа
иззад очилата,
бърчи си челото
и мърмори само.
Тая нова мишка
дето си донесъл,
все в ръка държиш я
учиш ли, не схващам?
Как да обяснявам
аз на мойта баба,
че и за уроците
мишката помага.
Аз обичам книжки
с твърди подвързии,
да си ги разгръщам,
бавно да отгръщам.
Но пък бързо с мишката,
кликам и намирам,
туй което в книжката
трудничко откривам.
Те приятели са двете,
и опасност няма:
сивата ми мишка
да изгризка книжка.