автор: Izvor

По етажите на есента...
всяко литнало
клонче,
всяко листенце,
окъпано в златно мляко,
в тихата кръв на Слънцето

(неболяща:)

е вратичка на малка,
ключе прислонила вселена -
към зеления космос
от прошка

(без време:))

Ако сме кораб в космоса -
между етажите,
вратичките,
лъчите,
в прозорците на Вярата
ще вкараме очите
на човек обичан

(... Нека сме:)))