автор: Mojsei

Как да развием индивидуалността си?





(Продължение)

В царството на свободния избор


-Мо, психологията на любовта, която създават психолозите, издига като едно от основните си понятия разбирането за риска. Предлагам ти да обсъдим тази тема, която дава възможност любовта да се разглежда като ядро на живота и така да се разгърне една широка проблематика - от най-общите процеси, до конкретиката на собствената ни дейност.
Тази изходна постановка веднага ми подсказа, че Джиги се е подготвила и си поставя за цел да повдигне много въпроси. Кимнах с разбиране и продължих мисълта й:
-Споделям разбирането на онези психолози, които твърдят, че развитието на индивдуалността - раждането и порастването, е най-големият риск. Скокът на развитието е пълен с опасности. Мнозина имат възможностите, но не се рашават да тръгнат по този път. Скокът в индивидуалното развитие, в същото време, е разширяване на его-границите. Според мен развитието на творците е низ от скокове, които са свързани и с разбирането на фрустрацията…
-О, Мо! - възкликна Джиги. - Ти правиш опит да свържеш психологията и философията като свързваш риска с процеса на интелектуалното развитие на индивида. На равнището на рационалността рискът особено ясно е изразен в процеса на вземане на решения при избора на алтернативите в проблемни ситуации. Несигурността и надеждата са сътавни части от екзистенцията на риска. Така рискът го разглеждаме като страна на живота. Но аз правя разлика между "проблемна ситуация" и "рискова ситуация". Справянето с проблемните ситуации разкрива равнището на зрялост на индивида.
-Някои психолози дават примери за риск с напускане на неблагоприятната за развитие среда. Но риск е и да останеш в среда, която започва да се разгръща като проблемна, във връзка с процеси, свързани с разрешаване на назрели в нея противоречия - казвам определно и долавям, че Джиги се усмихва с разбиране.
-Добре, Мо! - каза категорично Джиги. - Искам да конкретизираме разговора, защото очертахме една твърде широка рамка за разбиране на общия въпрос. Напоследък често си мисля за усилията, които полагаш в областта на литературата и се опитвам да ги оценя правилно като си изясня много неща…
-Това е интересно - казвам с повишено внимание.
-Някои от твоите читатели те схващат като човек, който прави опити в областта на литературната критика и бързат да отхвърлят собственото си допускане, а ти вече обяви прагматично направление в художествената литература…
-Така е! - потвърждавам бързо и категорично.
-А това означава, че е налице и критична линия в тази школа, така ли е?
-Да! - отговарям.
-Но авторите не са свикнали да бъдат критикувани…
-Толкова по-зле за тези автори! - казвам афористично.-Това, което публикувам е предназачено, както за широката публика, така и да привлече вниманието на критиката. Изключено е сега да седна и да го обяснявам. Просто не е възможно, а и не е редно. Но друго би било да се срещна с критика, което пък ще бъде и процес на нейното създаване. И все пак! Да, прагматичното направление в художествената литература, развива и своя критична линия, която достига и до интерпретантното направление в Западната антропология като я поставя на ревизия.
-Големите скокове - продължи разсъжденията си по темата Джиги - се правят предимно в юношеството, но не е изключено те да стават и в която и да е друга възраст. Големите промени в напреднала възраст са мъчителни и изискват напрежение и мобилизация на волята. Рискът изгражда волята и учи на смелост.
-Любовта, свободата и вярата са тясно свързани помежду си - отвърнах аз.-Правейки скок в царството на свободата, чрез своя избор, ние разширяваме и границите на своята любов.
-Така е - подкрепи ме Джиги - защото всяка промяна е акт на любовта ни към самите себе си. Любовта е извор на мотивите за по-малките или по-големите промени, а с това и на смелостта, необходима, за да се поеме риска.
-В царството на неопределеността, чрез самоконтрола над независимостта, се постигат по-високи нива на духовно развитие и индивидът може да достига до нейните върхови измерения в лицето на приятелството - отзовах се веднага аз.
-Висшите форми на любовта са подчинени на свободния избор, а не на раболепното съгласие или превземките на добронамереността - каза Джиги, обобщавайки някакви свои наблюдения.
-Раболепното съгласие царува там, където няма свобода на индивидуалната изява, там, където господства манипулативният произвол - допълних аз.


Воля за любов

-Джиги, как психолозите разглеждат основанията на любовната връзка? - питам с повишен интерес аз. -С отговора на този въпрос се разкрива важна закономерност на човешкия живот.
-Застъпвам становището, че ангажирането е основата на една истинска любовна връзка - отвърна тя.
-Това е интересно. За мен "ангажиране" е понятие, разкриващо интелектуалните страни на човешката индивидуалност. Когато ти ми казваш в аванс:"Обичам те!" аз се подготвям за скок в твоята душевност, за да разкрия какво се крие зад това признание. По този начин, с цялата си несигурност, ангажирането мобилизира и закалява волята ми чрез достигане на онези граници, които трябва да бъдат разширени, а с това аз осигурявам и механизмите, които ме защитават от манипулативното поведение - разсъждавам аз, а Джиги притихва и замълчава за дълго.
-Навярно затова пък ти бързаш да поставиш въпроса за брака като естествената, съдържателна форма на любовната връзка - отвръща ми някак остро Джиги.
-Първоначалното, слабо ангажиране с течение на врамето се задълбочава. В противен случай, връзката се разпада или си остава твърде слаба и формална-казвам с достатъчна убеденост в гласа.
-Да, но дълбоката ангажираност не гарантира успеха на любовната връзка, а и гарантира една от най-важните предпоставки тя да се развие - добавя Джиги с увереността, че е успяла да допълни позицията ми.
-Така е, Джиги! - казвам примирено. - Ангажирането разкрива партньорите все още в тяхното различие, докато волята за любов предполага постигната, в някаква степен взаимност, даваща облика на тази любов. След сватбата ни не друго, а чувството за отговорността трансформила влюбването ни в любов. Същото чувство ни трансформира от биологически в социално-психологически родители.
-Това, което казваш е интересно, Мо - подължи разсъждението си Джиги.-Отговорността е подготовка за скок в бъдещето, а волята ни за любов очертава практическите стъпки в избраната от нас посока. С поемането на отговорността се появява и страхът като мярка за необходимата воля, която трябва да акумулираме в себе си.
-Семейството е подчинено обществено отношение, чрез което става възпроизводството на живота чрез раждането, но в него ние сме и социални родители, с което е свързано приятелството между съпрузите, израстването на любовта в приятелство - казвам аз като бързам да направя връзката в разбирането на това отношение.
-Ангажирането е характерно за всяка любовна връзка - казва малко тъжно и напрегнато Джиги. -Лошото идва тогава, когато се изпари емоционалната му обагреност и то се превърне в окови. Трудностите в семейството най-често провалят любовната връзка, а и самата природа, на определен етап, слага край на семейството. Болшинството от семействата носят хомота на ангажирането, проклинайки мига, когато са го поели.
-Чувал съм те да казваш Джиги, че проблемите на ангажирането в любовта са основни за възникването на психическите разстройства и затова имат решаващо значение и за организирането и провеждането на психотерапевтичния процес-отбелязвам като подчертавам всяка дума, за да изразя разбирането си за важността на обсъждания въпрос-Проблемът за волята за любов е един от централните при разработването на философията на прагматизма, разбирана като хумамен екзистенциализъм.
-Хората с разстроен характер се привъзват повърхностно. При тежки смущения тази способност отсъства. Те не разбират ангажирането. Невротиците разбират привързването, но най-често се страхуват от него.Привързването е крайъгълен камък в психотерапевтичната връзка.Някои жени се стремят да пристрастяват към себе си мъжете, които са си набелязали като потенциални жертви - посочва критично Джиги.
-Волята за любов продължава периода на зрелостта и успешно се противопоставя на процеса на деградацията - казвам аз решително.-В това се сътои мъдростта на зрелия човек, която застава като логика на това, което аз наричам "приятелство".
-В такъв случай - казва замислено Джиги - преходът от любовта към приятелството е скок, представляващ мъчително изпитание, което е цената за нейното продължаване.
-Това е процес на развитие като продължаваме да се учим от децата си - казвам аз като припомням някои известни истини.
-Знаеш ли, Мо? - казва замислено Джиги. - Този разговор ни води и към други обобщения. В някои твои предишни публикации съм срещала идеята ти за фазите на преживяването. Мисля, че тук е уместно да направим това във връзка и с поемането на отговорността, но и с развитието на еротичното желание като развиваща се потребност, достигаща и до своите естетически измерения.
-Естетиката на интелектуалността е логика на художествената литература, Джиги-казвам аз, разбирайки какава обширна тема засягаме.- Формирането на интелекта е сложен процес на съзряване на индивидуалността, бележещ първата фаза на човешката екзистенция, характерен с постигане на възможностите на нормалната сетивност. Втората фаза аз я разглеждам като съпружеска любов, през която пълно развитие получават страстите, оставащи си нормални. Запазването на нормалната сетивност, след отмирането на семейството и превръщането му в икономическа единица, става чрез институцията на приятелството.
-Всяка от тези фази си има и съответното отклонение - допълва Джиги.-Много младежи загубват невинността си като се потапят в полигамията. Това е отколонение. Изневярата е отклонение в съпружеските отношения, а скокът в сластта е отклонение, характерно за зрялата възраст.
-Вчера прочетох откровението на една поетеса, чиято героиня с дълбока носталгия си припомня житейския път, свързан със загуба на невинността, за да достигне до прозронието, че би дала всичко за връщането на невинността, дори и само за няколко дни…
-За нас Мо, не представлява трудност да разработим тази проблематика, ако това се наложи - отбеляза Джиги предвидливо.
-Така е! - казах със задоволство от проведения разговор.

(Следва)