автор: alisa

Ако той реши да ми говори
как ще стане?
Няма да сме по-усмихнато,
всъщност знам ли...

Нека да ми е по-скоро прозата,
да ме връща.
Трябва някой и сериозен
в тая къща.

Трябва да се сеща някой
и за другото.
Иначе на кой ще чака
тая лудост.

Трябва да е равновесно.
Инак - кофти.
Двама влюбени във песен
и разхлопани

са за друго място явно.
Май не става.
В стиховете ще е тясно
и за хляба,

и за другите щастливи
земни радости.
Нека ми е малко сиво,
да ме пази

и от мен самата всъщност,
и от думи.
Стиховете са завръщане
за изгубени.

Нека той да ми намира
недостатъци...
Вържи попа да са мирни
чудесата.