автор: enco

Има много митове и легенди, който разказват за кръвожадни животни,за свирепи зверове.
Има много приказки за зли вълци,който били врагове на хората.Тези животни били гонени и убивани,заради своята кръвожадност и заради злия си нрав.Хората смятяли че те са по добри същества,че човешката раса е великодушна и добра.Дали е така?Аз не зная!Но когато бях съвсем малък,чух от един дрипав старец,история която завинаги остана в паметта ми!История за едно нещастно по съдба момче,и история за един необикновен вълк!Дали е вярна или не,не зная,вие сами преценете!Аз мога само да ви разкажа историята,за едно приятелство между човек и вълк,превърнало се в легенда!
Преди много време,в далечни земи,земи толкова красиви че дори Господ често слизал там,живеели поданници на малко царство.Самият цар бил добър човек,но както често става,добрите хора страдали,и царят не правел изключение.Съдбата решила да го дари със син,но в същия ден в който се родил наследника,при раждането за жалост починала царицата!Царят приел тежко това,и решил да не се жени повторно.Искал да бъде верен само на една жена,както и се бил заклел приживе.Но хорато от народа били недоволни ,че царството им нямало царица,и царят притиснат от волята на народа,насрочил дата за своята втора сватба.Оженил сеза сестрата на своята жена,защото външно приличала на нея,но не я обикнал никога,защото освен на външен вид ,тя по нищо не приличала на предната му жена.Новата му жена наистина била с красиво лице,но с безкрайно черна душа!Била зла,мразела да и се противоречи,наказвала невинни хора,постоянно плетяла интриги!Когато забременяла,започнала да се чуди как да се оттърве от своя племенник,първородния син на царя,за да може нейното дете да наследи царството!Мислила и измислила!Подкупила стражата на детето,и заръчала да го откарат в най-затънтената далечна гора,и да убие малкия принц!Стражът, като видял торбата злато,не се колебал много.Грабнал детето и цяла година вървял без да спре,докато най-накрая стигнал до най-затънтената гора.Влязъл в нея, но когато замахнал с меча да го убие,изстръпнал от ужас!Голям и силен млад вълк,го бил повалил на земята и му прегризъл гърлото!Вълкът се приближил към бебето,подушил го,а то не спирало да плаче.Уплашен ,че от рева на детето ще дойдат други зверове,той взел внимателно бебето,и го завел в своята бърлога!Колкото повече го гледал,толкова повече вълкът свиквал с детето и го заобичал силно!Всеки ден слизъл в малкото селце и крадял мляко ,за своето малко безпомощно другарче.Така звярът приел човешкото дете за свое,и му се отдал напълно1Минали няколко години и ето че вълкът и детето,първо започнали да играят заедно,а след още няколко години започнали да ловуват,и да делят храната си по равно.Вълкът толкова обичал своето момче,че се променил завинаги заради него.А момчето толкова обикнало сивия вълк,че го приело за свой баща за свой брат и най-добър приятел!Когато някой се разболеел,другия се грижил за него и бдял за сигорноста на по слабия.Зимата вълкът лягал върху човека,за да го топли с кожуха си,а лятото момчето разхлаждало и къпело с вода вълкът.Толкова били свикнали един с друг,че всеки бил силно зависим от другия.Така години наред,двамата живяли и делели всичко.Но другите вълци не гледали с добро на това странно приятелство.Те спрели да ловуват с добрия вълк,дори често започнали да го нападат!Един ден момчето се събудило и видяло че вълкът го няма в бърлогата.започнало да го търси и силно се притеснило и уплашило за своя най-добър приятел.Лутало се,докато най накрая не срещнало добрата сова,която му разказала ,че глутницата се събрала и искали да прогонят момчето,защото било човек а не вълк!На това обаче добрия вълк се противял ,и искал да спаси своето осиновено дете,което отгледал с толкова много любов!Глутницата нападнала вълка,и след люта битка успяла да го прогони.Совата предупредила момчето,че сега няма кой да го спаси,а трябва да бяга надалеч.
Очите на момчето се напълнили със сълзи,много го заболяло за неговия втори баща,но събрало сили и решило да избяга завинаги от гората,превърнала се в негов дом!Останало за пръв път само,момчето било уплашено,и бягало колкото може бързо и където краката го заведат.Едва когато паднало от умора,затворило очи и заспало дълбок сън.На другия ден се събудило от силни човешки викове,идващи от близкото селце.Без да се эамисля то тръгнало на там,а когато стигнало мястото където хората се били насъбрали,сърцето му се смразило!Хората били наобиколили сив вълк,изпохапан,измършавял,ранен и уморен,те го удряли жестоко със сопи и кой с каквото може!Момчето веднага познало своя баща,брат и приятел!Познало вълкът спасил живота му,отказвайки се от своя собствен!Пред очите му минали всички щастливи мигове,от веселите игри,до сериозния лов който правили заедно.Понеже не знаело човешка реч,започнало обезумяло да крещи,разбутало тълпата която се стъписала,хората спрели да бият бедното животно,а момчето отишло и прегърнало падналия смъртно ранен ,свой единствен приятел!Когато проронило сълза,от тълпата се чул злобен глас,който силно крещял ,че трябва да убият и това лудо човешко същество,което реве за един див звяр!В този момент ,тълпата нападнала още по яростно беззащитните приятели!удряли вълкът и момчето,кой където свари,кой колкото сила има!Престанали да ги удрят не когато верните приятели спрели да дишат,а когата сопите им се изпочупили от ударите върху тях!
Така ,хората погубили едно приятелство,което не е познато и до днес,погубили една братска любов,която не е и никога няма да се повтори!
Стареца който ми разказа историята,е бил там,и е гледал как човеците убиват по -свирепо и от най-свирепите зверове!Каза ми още,че след като хората се разотишли,отишъл да вземе и да погребе двамата приятели.Той ми каза ,че бездиханния поглед на вълка се е бил вкопчил в момчето,и го е гледал така,както го е гледал тогава,когато го е намерил!А момчето е гледал в очите вълка така,както дете гледа своя истински баща!
Стареца ги е погребал в един гроб,и оттогава,всеки път на пълнолуние,от гората се чува вой на вълци!Този вой бил на две души,намерили покой,този вой бил на момчето и вълкът!