автор: x_ahav

Ниско е небето,
чак прозираш
слънчевите намерения
за лято.
Имаш избор.
Могат да почакат
няколкото
неотложности
и прочие.
Ще прескочиш
тънката чертица
на безвремието.
Есенно е,
толкова пастелно,
че омекват сетивата
без предчувствия.
Чупят се мостове.
Във отсъствията
на поредните
измислени любими
има мъдрост.
Трябва да ги няма.
Явно
толкова сме свикнали
със пренаселеност,
че почти забравяме
да изживеем
някой,
който има друго име.
Тръгват си така
безмислено
любимите
хора, нещица, желания...
Ниско е небето.
Осъзнаваш,
че от мерене на ръстове
изгубваш зрение
и докрай
нелепо припознаваш
всички грозни патета
във лебедите...