автор: x_ahav

Когато си събличаш
вечер кожата
и проскимтяват
всичките желания,
когато много искаш
да останеш
при себе си
и да подреждаш стъкълцата
на цветния калейдоскоп
от вече минало,
когато си забравяш
даже името
и ставаш само тръпнеща материя
със вкус на вино
и пропити намерения,
когато нямаш капка основание
да давиш някой в капка,
да редиш капани,
когато самотата
си облизва раните
и още хиляди когато,
които премълчаваш по презумпция...
Тогава,
мъничко преди голямото мълчание,
разбираш,
че не си намерил думата,
която ти е трябвала когато...
Когато някой я е чакал
цял живот
и недочакал
е заминал някъде....