автор: Gorqsht_snqg

А кога ли ще е утре...

Аз не очаквам чудеса в живота си -
неволно свикнах с тежките му истини.
И с болката, че неговата стойностност
е само сладка, евтина измислица.

Но всяка нощ заключена в безбрежност,
и със очи треперещи от бягане,
аз се залъгвам със отломъче надежда,
че утре ще намеря Странника

все мене търсил и в мен открил
спасение, съдба и стръкче сбъднатост.
И цял живот в зениците крепил
мънисто изгрев. Да засветя слънчево.

И да горим един за друг до края...
Ех, колко само е различно всъщност!
Мъждукащите капки моя вяра
замръзналото в теб с години дъвчат...

Аз не очаквам чудеса. Наистина!
Прашинка обич може да ме стопли...
Разплакано от студ сърцето ми
и тази нощ до теб умира кротко.