автор: Mojsei

Как да развием индивидуалността си?




За връзката между любовта и приятелството



Днес Джиги ме потърси чрез Интернет и започнахме много динамичен разговор като тя взе инициативата, но продължаваше да бъде нащрек:
-Мо, ти разглеждаш любовта като подчинено отношение на приятелството, а на последното придаваш социален характер. При това положение подозирам, че просто подменяш приятелството със системата на обществените отношения.

-Не възразявам срещу едно такова разбиране, при което обективните обществени отношения се разглеждат субективно, а приятелството показва техния характер, наличието на човечност в човешкото…Разбира се, тази гледна точка изисква и доъплнително обосноваване…

-Според мен, така се прави крачка към обосноваването на психичната характеристика при наличието на конкретна обстановка за индивидите - отбеляза Джиги с някакъв пробясък в очите.

-Доколкото зная - започнах аз - психоаналитиците изграждат сложна система, за да изследват връзката между семейството и социалната среда…

-Да, така е!- побърза да ме прекъсна Джиги.-Получава се цяла плетеница от отношения, някои от които са трудноустановими, макар че са реални. А ти предлагаш любовта и приятелството да се разглеждат като две страни на дейността, като приятелството обобщава друг пласт на социалността, но във връзка с любовта в семейството…Интересно виждане, но то си остава повече, ориентирано към специалното му приложение.

-В случая, е важно ти да го приемеш за нуждите на своята дейност.

-Разбирам те напълно и го приемам - каза Джиги. - Когато възникне някакъв проблем, човек започва да търси първо семейния кръг, а след това приятелския, а двата пък са взаимно проникнати и имат сложна структура. Но тази логика се отнася с пълна сила и за нас двамата, нали?

-Да, така е! С теб сме започнали да градим интелектуално отношение, тъждествено на приятелство, подчинявайки на него останалия ансамбъл от отношения…Съгласен съм с теб, когато казваш, че играта, която правим е красива с това, че е истинска…

-Да!- подкрепи ме бързо Джиги, а нещо, подканващо да бъде балансирано, продължаваше да тегне във въздуха между нас.


Нормалното съществуване като синоним на щастието


-Най-естественото нещо, на пръв поглед - започнах аз - е човек да е щастлив, а щастието е синоним на това, той да е нормален.

-От гледна точка на психологията тук един от централните въпроси е този за поемането на отговорността и способността да не се поема отговорност, като израз на постигната зрялост - каза кратко Джиги.

-А от гледна точка на философията въпросът е за непрекъснатото променяне на мястото на човека в света на основата на правилното му определяне - също конспективно посочих аз.

-Изясняването на тази проблематика ни води до разбирането на това какво представлява интелектуалната парадигма като централен въпрос на съвременната наука - отбеляза с доза самочувствие Джиги.


Интелектуалната парадигма


-Определено може да се каже, че и в психоанализата, и във философията въпросът за гледната точка върху света като цялостна система заема централно място…

-Така е - прекъсна ме припряно Джиги - но тук има много особености, още повече, че става въпрос за съвместяване на двата вида модели. По тази проблематика могат да бъдат изнасяни многочасови лекции. Много пъти си казвал, че си разработил тази проблематика, нали така?

-Ти имаш възможността да се убедиш в самото функциониране на този модел на екзистенциално равнище и то в областта на поезията, а сега - и в областта на прозата.

-Може би затова някои твои текстове са трудни за разбиране?

-А може би самите процеси, които описвам да са трудни, Джиги?!

-Имам малка изненада за теб! - каза тя с явно задоволство в гласа.

-Не се досещам - отвърнах с повешен иннтерес.

-Написах нещо като израз на самоанализ и искам да го чуеш. И тя ми прочете следния текст:

С теб отново съм девица,
че повярвах в любовта
и летим в безметежност
по пътеката, разстилаща ни красота.
Казваш ми, че съм Царица
и ме любиш всеотдайно,
а пък аз отхвърлих мрачна прежност
и постигнах преживяването трайно.


-Мога да отбележа, че си постигнала саморефлективност, описвайки процеса на общото ни преживяване, което функционира като нормално. Вие - психолозите, посочвате, не без тревога, че съществува пряка връзка между подценяването на въпроса за мирогледната ориентация и ръста на психическите заболявания…

-Да, така е! Този процес може да бъде наречен "лумпенизация", а той намира проявление и в културата, и в литературата…

-Интелектуалната парадигма, в частност, се изразява и в способността, известна като "разсъдлива гавкавост" - казах аз в желанието си да покажа осведоменост.

-Така е - продължи с готовност Джиги. - Става въппрос за балансиране на нашата емоционалност в ансамбъла от нуждите ни, целите, задълженията, отговорностите, насоките и др.

-Достигането до този извод бихме могли да определим като наш съвместен успех - отбелязах с малка нерешителност.

-Напълно те подкрепям - отзова се Джиги, но някак си с безразличие и малко замислена.

-Може би мислиш за конкретната приложимост на този модел в нашето общуване?-попитах без да скривам интереса си.

-Така е! - каза тя без да излиза от унеса си.

Оставаме така, а мълчанието ми напомня, че нещо не е съвсем наред и затова я попитах, колкото се може по-спокойно:

-Какво има Джиги? Искаш нещо да ме попиташ?

-Да, Мо! - каза тя с малка доза ожвление в гласа. - Намирам, че тук е моментът за пореден път да си изясня естеството на съвместната ни работа по написването на този екзистенциален роман. Имам ти пълно доверие, чувствам те, че стоиш уверено и ме водиш по пътеките на екзистенциалното, но не се чувствам много сигурна и затова в мен възникват много въпроси, които искам сега да изясниме.

-Добре Джиги! - казвам почти нежно - но твоята нерешителбност не идва по линия на текстовете, които публикуваме и точно тя е част от предметната област, която разработваме. Добре те разбирам и ще ти отговоря с удоволствие.

-Благодаря ти предварително! Ще успеем ли да защитим амбицията това, което пишем да стане роман?

-Напълно! - отговарям спокойно и колкото се може по-уверено. -С теб изграждаме отоношение в противовес на съществуващата екзистенциална универсалност, накърнена от стреса и от страха, а човешкото преживяване винаги е индивидуално.За да покажа собсвеното си преживяване дори, на мен ми е нужен цял един свят и, в случая, ти ми помагаш да го сътворим в лицето на нашето приятелство, което все още не можем да го вземем дори и за предпоставка, а си го поставяме като цел, която постепенно ще се превръща в предпоставка, за да овладеем и света, който си създаваме…

-О, Мо! Ти наистина разглеждаш нещата конкретно-практически…-каза Джиги с невероятно вълнение в гласа.- Съгласна съм с теб, че преживяването е необятно, а ти разглеждаш цялостния възпроизводствен процес на екзистенциално равнище, нали така? Но, все пак…

-Имаш пълното право да повдигаш въпроси Джиги, защото те просто бликат от изложението ни, но аз, в същото време, разрешавам и не малко, за да постигаме движение…

-Имам интуитивното усещане, че ти не си поставяш за цел да развиеш структурите на интелектуалната парадигма, макар че би могъл да насочиш изложението в тази насока…

-Да, Джиги! - казвам вече съвсем спокойно.-Така е! И това си има своите основания. Ще посоча веднага едно…Защо да си поставяме за цел да публикуваме нещо такова при положение, че нямаме заявка и инвестиция за него…

-Разбрах те, Мо! Ти искаш да постигнем резултата като извървим пътя и това ще бъде доказателството за нашия успех. При това в литературата, сродна натова, което пишем заедно, ти си много по-ясен и актуален, а най-важното е, че аз съм доволна от това, което правим…

-Да, Джиги! - казвам, а очите ни блестят в нещо повече от разбиране и затова продължавам: - А какво стои отвъд разбирането?

-Не те разбирам, Мо!? - каза тя и двамата едновременно избухнахме в смях, който я хвърли в прегръдките ми.

(Следва)