Чудна гледка,
в офиса си имам!
Все в прозореца
апетитно мигам!
Есента дойде,
листарлака опада!
А прозореца ми е,
окичен с наслада.
Все към крушата,
взорът е устремен!
Там нейде на върха
апетита ми е укачен!
На ум иска ми се..
да тръшкам крушите!
Ох, желанието ми е...,
леле, капят ми лигите!
Тъй красиви са,
крушите отсреща!
Вкуснички ли са?-
сладко им се блещя!
На таз круша комшийска
отдавна и се точа!
Ех мъко моя мераклийска,
за забранен плод-тебе ще посоча!