Хейтаро и Хиго се оженили и скоро били ощасливени с прекрасна дъщеричка. Нарекли я Сачико( щастие ).
Върбата край скромният им дом ставала все по-красива и по-привлекателна. Хората се спирали под ласкавата й сянка и усещали как душата им се изпълва с енергия, носеща радост и спокойствие.
Един ден Хейтаро открил, че редом до това чудно дърво израсла млада и крехка върбичка. Забелязал, че жена му всеки ден я поливала с вода и дълго галела клоните й, пеела й песни. Попитал я защо полага толкова грижи за това дръвче.
- Това не е просто дръвче, това е прекрасна малка върбичка. Тя има нужда от ласки и любов. Скъпи съпруже, би ли разширил коритото на реката, така че да достигне до върбата и до това нежно божие творение, моля те!
Хейтаро не можел да й откаже. Положил много усилия и скоро клоните на върбата докоснали бистрите води на малко езеро.
- Погледни Хейтаро, погледни колко е щастлива и кокетна малката върба. Вече не се страхува, че може да остане жадна и да загине преди да се е насладила на живота. Виж я как се оглежда и как се любува на красотата си!
- Любов моя, не очаквах, че трудът ми ще ме направи толкова щастив. Каточе ли светът стана по-прекрасен.
Скоро пристигнали пратеници на императора. Из цяла Япония хората говорели за езерото, край което растяла чудна върба. Императорът искал да възнагради този, който накарал водите на реката да сътворят "Езерото край върбата" - така го наричали всички. И не само това, император Тоба пожелал да издигне на брега му храм на Канон - Богинята на милосърдието. Селяните решили, че трябва да подпомогнат построяването му като дарят своя труд и своите умения.
............................
Настъпил денят за освещаването на храма. Всички се събрали пред статуята на Канон. Притихнали в изумление и паднали на колене, когато около Богинята се появил ореол от ярка светлина. Светъл лъч засиял над главите им и озарил лицето на Хиго. Лъчът я понесъл и тя застанала пред Канон. Дала обет да продължи да й служи и да се грижи за този храм.
......
Когато изгряла луната и в храма останали само Хиго и Хейтаро, тя му разкрила своята тайна.
- Нямам майка и баща, защото съм пратеничка на Боговете. Аз съм душата на Върбата, но бях благословенна да бъда и твоя жена. А тази малка и крехка върбичка е нашата дъщеря Сачико. Когато порасне ще дарява хората с любов и щастие. Заедно с мен и теб ще им помага да разберат посланията на Боговете. Ти заслужи това доверие и тази чест.
..........
Всичко това се е случило толкова отдавна, че никой не си спомни кога, но и до ден днешен храмът на брега на «Езерото край върбата» дарява хората със спокойствие и любов. Всяка пролет младите момичета сплитат венци от клоните на върбата и ги хвърлят в езерото, за да са красиви като пролетта и любовта им да е чиста като изворна вода.
================
Цанка Шишкова,
този вариант е от книгата ми "Приказни видения"