автор: alisa

Така е с всяко почване начисто,
когато персонажите са стари.
Отдавна няма нищичко неистово.
Все слизаш на една и съща гара.

Подрънкват в джоба няколко обиди.
Привиква се със удари под кръста.
На видовден решиш ли да се видиш -
току прогледнеш и ти стане мръсно.

Лъжите дрънкат като тенекии,
та няма кой да чуе, че заплакваш.
Страхът си знае - пак ще се напие.
И без това изпусна всички влакове.

Билети за високото не дават,
а в ниското се стъпва по терлици.
За теб това, което заслужаваш.
Какво са всъщност няколко плесници?

Така се залюля да им прощаваш,
че вече си на щат да даваш прошка.
А другото си знае - няма шаване.
Предатели се срещат денонощно.

Какви предателства? Не съм разбрала.
Не гледам явно фактите в очите.
Но знам, че тази нощ съм обедняла
преди да си повярвам, че ще литна.