автор: armstrong

Поради липса на достоен отговор от страна на авторките, предприемам следното превъплъщение, с цел даване на точен и ясен пример за новите ветрове в литературата и задачите, които те поставят (къде духат, кому, защо и кога)



Любими, вдигай парадигмата!
Вдигни я, като жезъл балистичен!
Обляна в мъка страстна те очаквам,
че после да ти пиша аз отличен.
В леглото твое - сребърен поднос -
аз - ястие за теб прикантно,
заляно сосно в твоя сос,
със копър в дълбини ми бучнат елегантно.
Изяж ме! Тръпна цялата сега
и майна му на всеки меч
в ръка на бъдещ тъст или тъща,
наточен за духовна сеч.

(поради липсата на достатъчни литературни умения и аналитичен ум, не успях да съчетая в благозвучна стъпка тъждество и тържество, но вие дерзайте!)