автор: ra

Когато Ева си замине
остава само погнусата й
завита в кърпичка
и празните и мисли
забодени на стената
А огледалата са бездни -
зад тях е ада.

Когато Ева се върне
плахо се олюляват
къщите прободени от залеза.
Звездите ни подслоняват...
и огледалата оживяват
сред ябълковата и градина...
Мислите ми са рояк пчели
и винаги отиват в извора
да вкусят нектара...
Но някои цветя са отровни...