автор: dexoster

Ти - обич кратка
рисувана от векове
в безмълвие отрасла
посрещам те с вълнение!

Седни за мъничко
при мен - да поговорим.
Ела!Наздраве!...глътка
поглеждаме се, бъбрим...

Едва от скоро знаем се,
но дружка ще ми станеш;
така...а уж шегувах се
че ти не съществуваш,знаеш...

Ти...променяш всичко!
дори в сумрака будя се;
за теб си мисля мъничко...
и тъй заспивам в щастие.

Хей! Стой! почакай!
Недей си тръгва вече!
Не можеш!...Друга среща?
Разбирам...млад съм още.

А в чашата й недопита...
аз чудя се при залез слънце
ех...да можех да попитам...
къде да търся...следващо сърце.