автор: maktub

Цяло лято те чаках / и последните 20 години/.
Чертах по небето усмивки с лястовичи крила.
Дните ми лепнат в прокиснал компот от смокини,
Очите ми пламват от бързо узрели жита.
Цяло лято те чаках / и последните 20 години/.
Чертах по небето усмивки с лястовичи крила.
Дните ми лепнат в прокиснал компот от смокини,
Очите ми пламват от бързо узрели жита.


Ти си ми белият дроб - с тебе дишам!
Между всяка депресия и пълнолудие
Недовършени стихове почвам да пиша
И празни новели-във стил "слабодумие".


Тая захарна страст да преглътна не смея
Мое нещастно, вечно зло Вдъхновение,
Всяка есен ръцете ми болни немеят
И преливам живота си в миг сътресение.



Цяла зима оплаквам /и последните 20 години/
Твойто бързо изчезване-топъл фас в пепелника.
Преглъщам в усмивките мъчени есенни рими,
Че утре прокиснал компот от смокини ме вика.




19 октомври 2005 г.