автор: x_ahav

Нощем
мислите ми стават плътни.
Вмъкват се
във празното
на хиляди значения.
Обясняват
с тъмни изречения
всички изсветлявания.
После
е въпрос на измерения
да те докосна
през пространството,
през разни непотребни аури...
Яздим
страховете си за тленност,
маниите си,
поривите си за нещо.
Вещи сме
в изкуството да се ограбваме,
да се нараняваме,
да мерим ръстове.
Земетръсите
са форма на наместване.
Малко жертви...
После всичко
си намира мястото.
Ясни сме си
и в стремеж да се опазим,
толкова свирепо се обичаме,
че почти го бъркаме
с омраза...