автор: vui4o

На Антон

Едно кестеняво момче, ще възседне
гъвкава пръчица и ще кресне: - Дий!
В степта табуните диви коне
засрамено ще изцвилят.
-Дий- ще викне детето-
пръчката ще размаха зелена грива,
ще подскочи игриво и ...
тайнството се повтаря.
Децата яздят тояжки,
под тях тънките клонки
изгризват земята,лашкат я,
превръщат се в ескадрони, в ято...
и тайнството се повтаря.
-Дий,конче,дий! - най- чудната гледка,
дете което играе.
Препуска на свойте крака -копита,
пръчката се протяга,окрилява се
в еднорог и политва
Гледа отгоре учудено бог,
почесва се по гърдите,
прозява се мълком,гаси деня
и пали звездите.
Тайнството се повтаря…
Хлапе пришпорило клонче,
яха фантазия-вихрогонче!
А после....
-До утре !До утре!
На блока пред входа,
уморени от битките се разделят два воина.
Двама с панталонките къси,
воини навъсени и могъщи,
с гуменки избелели и скъсани
се отправят помирени към къщи.
-До утре!До утре.
Когато отново е утрин
и на игрите с тръбата
засвири и омотае квартала
с розови прежди -надежди зората.
Два воина свирепи и плахи,
размахали дървени мечове
и томахавки,
ще стреснат мъглите,
пълзящи по утрините и
те ще побегнат в горите.
-До утре!До утре!
Света закрепил се на това обещание
на малките прашни момчета,
спокоен заспива,защото чува
две тънки гласчета да шепнат
уверени в бъдната утрин:
-До утре,Хари!Антоне ,до утре!