автор: x_ahav

Щади се
във този лабиринт,
във който
аз често влизам
и се губя.
Намирам се понякога
на прага
на всичките мълчания
от думи.
Щади се!
Не оставяй отпечатък.
Отминаха хиляда пълнолуния
и сто пъти по толкова
религии.
Не изповядвай себе си.
Различията
се изличават
в друга съзерцателност.
Щади се.
Всичките небесни знаци
са хвърлени
с такава многозначност,
че скален бряг и пясък
са едно и също.
Щади се.
После няма връщане,
защото се промъкваш
към началото.
След всяка мисъл,
дълго непогалвана,
остава пепел
и не никнат даже лишеи.
Щади се.
Мисля си:
омразата
и любовта до съвършенство -
са излишества...