автор: x_ahav

Говорим си.
Протягам ти доверие.
Историята се повтаря
в категории.
Категорично
си надяваме намордници.
Достатъчно сме ръфали
душите си.
Усмихвам се
почти хамелеонено.
Попитай ме
кога съм искал прошка.
И още
връщам ли се там, където
след тебе не остават
даже стъпки.
Говорим си
за нещо
малко тъжно,
и малко плахо,
и неравновесно.
Светът е лесен.
Просто се живеем
и трябва само
да се акордираме.
Попитай ме
кога са ме изсвирвали
без грешка
във последните акорди.
Стръвта е цел.
Навивам леко кордата
и се улавям,
и се мятам като рибите.
Попитай ме,
когато не ми стигат
две глътки въздух
как преглъщам себе си...
Говорим си
и аз ожесточено
кръжа,
за да не те превърна
в белег...