автор: via

Лети ми се - нанякъде,навсякъде -
напоследък ми е много гълъбово.
Старите миражи са обяздени,
новите пътуват ли, пътуват.

Потъват като кораби без мачти
мечтите ми да мога като всички
да кихна, да преболедувам,
да стихна, да ги дообичам…
Отчайвам се от другите възможности,
останали на прага, на вратата.
В дрехите ми духа и тревожи
все същата гримаса - суетата.

А ми се лети, че две не виждам -
толкова нагоре, че да няма
изгледи, посоки, намерения,
хоризонт и други обещания.