автор: lefty

"Докосвай ме", тъй си ми нужна...

Всяко пръстче да рисува по мен,
бръчките да изглажда, нови очертания
да прозират под нежните ти движения...
И аз да потъвам в забравата на настоящето,
без да мисля, че всяка пътечка, която бродираш
е спомен, по който ще гасна, когато няма да си до мен.
Обичай ме, тъй трепетно танцува сърцето
в прашните, уморени гърди, и усещам как ликувам,
Обич, и главата тежи........ Копнежът ме прави на въглен,
струна съм, душата кънти и вика по име сълзите ти.

Светулка си Ти, в очите ми запалила свещи.
Влюбени пламъци те галят, по водопадните къдри,
и от устните, жаравени, медни роси падат.
Сърцето ми пие на воля и иска те още, Нектарна моя...
Зората разпукна се по твойте страни,
щастие загнезди звезди в студеното огнище
на посивялата ми къща.

Болката, с твоят аромат ме боли...