автор: Ricarqt_na_Pe4alniq_Obraz

Паднах мъртво бледен на земята
в неравна битка победен
да,сам избрах съдбата на стрелата
отровата й вече тлее в мен.

Незнаен войн изправи се над мене
той в слънцето в сянката си приютии
и в мрака от излъгани купнежи
погледна ме с угаснали очи.

В тях видях душата поругана
ранена смъртно,захвърлена в калта
детенце в тържествена премяна ридае
плач раздира гробна тишина.

И болката прегърна ме любовно
безмълвна,сянката ме приласка
в тялото ми всичко бе отровно
мечти,стремежи,вярата ми,песента...

Гласът ми-страж последен,непоробен
с лудешки взор посрещаше врага,
но меч му бе не химнът на живота,
а валсът на отнетите сърца.

Тогава войнът се усмихна демонично
наведе се и повели:
"Спечелилият получава всичко,
загубилият трябва да плати".

Опъна пак лъка на самотата
и всичко плувна в черна тишина
животът не изкупваше вината
за туй той взе сърцето и гласа.