автор: osi4kata

***
Две длани - палмови листа
разперени нагоре към небето,
към слънцето безмилостно...
Ела!
Ела на сянка. Песента изплете
хамак за двама с нежните си трели
и в него аз безгрижно се люлея...
Легни до мен. Тук нощите са бели...
Легни до мен. Довечера ще пея.
Не се прави, че съм ти безразлична.
Очите ти не могат да излъжат.
Понякога съм груба и себична,
но днес не съм.
Изглеждаш много тъжен.
Нещастен ли си или непризнат?
Защо ли питам... Сигурно и двете...
Аз не разбирам векторния свят
на странните създания - мъжете.
Пресмятане, насочване напред
или нагоре, все нагоре...
И смешното понятие "късмет"...
Ела сега. Животът е история...
не, не.. Пиеса! Ние си я пишем...
Ела на сянка. Зная, че си морен...
и че се чувстваш дяволски излишен
в света на полуделите мъже -
за власт, за слава, имане...

Две палмови листа - ръце
посягат сянката да хванат.